Сняг навън
И сняг в душата
Ти пак не си до мен
Аз зная
Ще страдам права
Няма да те обичам аз на колена
Искам всичко да забравя
Да видя свят аз най-накрая
В таз безсмислена мъгла
Огледало ще докосна
С дясната ръка
Боли от рани мойто тяло
Това ли е жестоката съдба
През тръни да стигам
Своята мечта
Съвършено ти лице
Все едно направено от мрамор
Още пред очите ми гори
Деви погледни ме
Погледни
Само дума ми кажи
Веднага ще спре
Да ме боли
Само усмивка ти ми подари
Ще стигна връх
На най-високи планини
И от всички ще те защитя
След като Света
Ще падне пред мен на колена
И ти ще преклониш
Своята глава
Ще разбереш че аз съм най-добра
И такава винаги била
Ти си горд и недостъпен
Но всяка крепост пада
Скоро и това ще видим
Как преклоняваш колена
Пред тази която стана
Твоята мечта
Но това по-късно моля
Не сега
Ние ще отложим боя
Имам аз по-важните неща
Не да гледам
Разбита твоята съдба
Това е за по-късно Деви
Ще го отложа за финала
Сега аз искам друго да направя
Първо Света и хора
Да ми се подчиняват
Думата една - Империя
Престол корона власт
За по-късно ще оставя
Тази страст
Живота слаби не обича
Впрочем много на игра прилича
© Alamna Morivi Всички права запазени