4.02.2008 г., 17:03

Игра на карти

1K 0 8
Изкарахме на масата
отново всички козове -
и дълго се препирахме
в кого е печелившата карта.
А всъщност всеки стискаше
у себе си най-силната...
И устояваше на своя си инат.
Отдавна се пропукаха основите
и всеки търсеше у другия вина.
Поехме трудно преди време прошката,
но не отстояхме грешките докрай.
Ще замълча  отново.
И няма повече да споря.
Може би си прав, до някъде,
за някои неща.
Ще се опитам с написаното
да ти отговоря, да ти обясня,
но сигурна съм - няма
да ме разбереш - отново.
Защото всяка моя стъпка
приемаш за вина и грях.
Какво пък. Няма да говоря.
И не със думи ще те убедя -
ти знаеш, че отдавна със себе си се боря...
Заспивах винаги самотна
и в сънищата неспокойна бях
и съм - сега, отново.
Ще си тръгна, може би,
и не така, аз знам,
проблема ще реша - не мога!
Единствено ми липсва смелостта...
Замислям се сега, след толкова години,
дали било е истинска любов?!
Не! Не си виновен - поемам със достойнство
своя грях, докато мога, докато съм аз...

NG/nnn
03 февруари 2008

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...