26.04.2011 г., 22:58 ч.

Игра на любов 

  Поезия » Любовна
720 0 2

Играта на любов, трагична и безсмислена,

върви към своя край. И аз съм карта бита.

В сърцето се взривява, внезапна като истина,

една вина самотна, докрай недоизпита.


Горчивият финал в началото ме връща

и вятърът пелинен мечтите ми отвява.

А аз съм болка сляпа,отчайващо все същата,

печално отражение на минало забравено.


Раздирай ме, Тъга - безмълвна вечна блудница!

Със мене си играй! Сега съм шепа пръст.

И чувствата ми луди са, а любовта е лудница,

в която съм разпъната, разпъната на кръст.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??