Игра на любов
Играта на любов, трагична и безсмислена,
върви към своя край. И аз съм карта бита.
В сърцето се взривява, внезапна като истина,
една вина самотна, докрай недоизпита.
Горчивият финал в началото ме връща
и вятърът пелинен мечтите ми отвява.
А аз съм болка сляпа,отчайващо все същата,
печално отражение на минало забравено.
Раздирай ме, Тъга - безмълвна вечна блудница!
Със мене си играй! Сега съм шепа пръст.
И чувствата ми луди са, а любовта е лудница,
в която съм разпъната, разпъната на кръст.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
