18.02.2011 г., 15:35

Игра на шах

788 0 4

Не е честно да те виня

за своите грешки.

Все едно Нощта и Деня

да играят на шах,

да разменят царици за пешки.

 

Не бива да искам дори

да си ми искрено-верен.

В поредица скучни игри

едно нещо разбрах -

печелиш и губиш доверие.

 

Дори да простя изведнъж

по джентълменски,красиво,

си оставам жена.(Мъжът си е мъж...)

Всеки има различен грях.

Ще оцелее ли живо,

 

чуството, с име Любов?

(Мислехме, че е свята,

че е най-светлият зов...)

(А то било просто страх

да не изгубим играта...)

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...