18.02.2011 г., 15:35 ч.

Игра на шах 

  Поезия » Любовна
630 0 4

Не е честно да те виня

за своите грешки.

Все едно Нощта и Деня

да играят на шах,

да разменят царици за пешки.

 

Не бива да искам дори

да си ми искрено-верен.

В поредица скучни игри

едно нещо разбрах -

печелиш и губиш доверие.

 

Дори да простя изведнъж

по джентълменски,красиво,

си оставам жена.(Мъжът си е мъж...)

Всеки има различен грях.

Ще оцелее ли живо,

 

чуството, с име Любов?

(Мислехме, че е свята,

че е най-светлият зов...)

(А то било просто страх

да не изгубим играта...)

 

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??