15.07.2006 г., 21:09

Игра с Живота

1K 0 0
             Животът ми предлагаше игра -
             все иска с мен на "шах" да си играе.
             Но аз отказвах...
             Предложих нещо друго -
             да поиграем на "монополи" -
             ще е по-забавно.
             Хайде, хвърляй заровете!
             Какво купуваш - самотни вечери?
             Имаш ги. Нищо няма да ти струват.
             За мен ще си оставя само споменът.
             Мой ред е. Хвърлям ги. Приятели?
             Не ми трябват - твои са. Купуваш ли?
             От предателството на приятел най-боли.
             Купуваш ли Любов? А малко щастие?
             Тук няма да се разберем. За мен са.
             И няма смисъл от наддаване -
                                      не се продават.
             И сълзите за мен са -
             от тях става ми по-леко.
             Усмивката - и тя не се продава -
             раздавам я на всички.
             А за теб самия?
             Тук няма да се разберем!
             Ще продам честта си на дявола -
             с него сделка ще направя -
             но ти, Животе - оставаш си за мен.

             ...А сега, кажи ми -
             кой е шах? И кой е мат?
             И кой в играта победи?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...