15.07.2006 г., 21:09

Игра с Живота

1K 0 0
             Животът ми предлагаше игра -
             все иска с мен на "шах" да си играе.
             Но аз отказвах...
             Предложих нещо друго -
             да поиграем на "монополи" -
             ще е по-забавно.
             Хайде, хвърляй заровете!
             Какво купуваш - самотни вечери?
             Имаш ги. Нищо няма да ти струват.
             За мен ще си оставя само споменът.
             Мой ред е. Хвърлям ги. Приятели?
             Не ми трябват - твои са. Купуваш ли?
             От предателството на приятел най-боли.
             Купуваш ли Любов? А малко щастие?
             Тук няма да се разберем. За мен са.
             И няма смисъл от наддаване -
                                      не се продават.
             И сълзите за мен са -
             от тях става ми по-леко.
             Усмивката - и тя не се продава -
             раздавам я на всички.
             А за теб самия?
             Тук няма да се разберем!
             Ще продам честта си на дявола -
             с него сделка ще направя -
             но ти, Животе - оставаш си за мен.

             ...А сега, кажи ми -
             кой е шах? И кой е мат?
             И кой в играта победи?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитрина Станчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...