Повярвах ти, че ме обичаш, че ще бъдеш само с мен.

Лъжеше ме и ме гледаше в очите всеки божи ден!

За теб бях просто кукла, към която можеш ти да се обърнеш винаги, когато ти се иска.

Тъпчеше ме всеки ден, без даже да ти стиска!

Когато казвах, че не съм ти роб, ти казваше "Ще станеш!" и аз навеждах глупаво глава.

Но в сърцето си дълбоко знаех, че не мога повече така!

Казваше ми, че ме искаш, че най-добрата съм била,

А аз вярвах на всяка твоя следваща лъжа.

Бях наивна, чак сега го осъзнавам.

Не трябваше с усмивка грубите ти грешки да прощавам.

Подадох ти ръка, когато имаше нужда от мен.

Очаквах същото да сториш някой ден.

Но желаната помощ аз никога не получих, защото за теб бях незначителна малка играчка.

Просто следващото сърчице, което без усилие ти смачка.

Знаеш ли, любовта на едно дете е най-искрена, неопитните трудно се преструват.

Но ти играеше театър, в който все аз бях погубена и очите ми не спряха да тъгуват.

Казвах си: "Ще те оставя! Стига болка и тъга!",

Но вътре в себе си, аз тайно си мечтаех да спреш със тази глупава игра!