26.07.2018 г., 19:49

И аз за Шипка!

868 0 0

И АЗ ЗА ШИПКА!

 

О, Шипка  беше се провикнал  Вазов!
О, Шипка  се провиквам днес и аз!
И със това в мен чудна тръпка лазr,
аз преживявам всичко в този час!

 

Какво величие и героизъм!
И дух безпримерен дори в света!
От анонимността си аз излизам,
на Шипка жертвите до почета!

 

На колене сега пред тях заставам!
Да им целуна мъжката ръка!
Прекланям се пред вечната им слава
и търся силни думи да река!

 

Но моя глас звучи като в пустиня,
защото днеска друго се кове!
И в тази наша поднебесност синя,
Отечеството ни  във низкото ще спре!

 

Безпримерна за нас  сега е Шипка!
И Подвига на нашите деди!
За всеки българин тя вечно ще е тръпка!
Дано във времето да хиляди!


   14.08.2011 г. Драгойново

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...