Икар
Икар
„... О, ужас, да не подозираш,
че имаш друго битие...”
П. Ковачев
Дали е стигнал слънцето Икар?
Разправят, че натам се бил запътил.
Крилете на човек са божи дар.
Предопределят времето и пътя.
Все по-високо над света летял
в страстта си всички тайни да разкрие.
Дали се провалил... Дали успял...
Небе не се поднася на тепсия.
Днес никой не говори за това,
а всички му завиждат на крилата.
И предявават всякакви права,
наследствени дори, върху мечтата.
Отлично знаят края на Икар,
но търсят се криле и се купуват.
Криле под наем... Всичко е пазар.
Икар... е като приказка за луди.
И в тоя безподобен наш живот
като че ли напук полита някой.
Доказва, че човек е същество,
родено неподвластно на земята.
А побесняло слънцето пече .
и восъкът омеква, ври, топи се.
Икар лети. Аз още вярвам, че
ще изкрещи със всичка сила: - Жив съм!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
