alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
27.11.2010 г., 15:03 ч.

Икар 

  Поезия » Философска
1013 2 11

Икар

       „... О, ужас, да не подозираш,

            че имаш друго битие...”

                                     П. Ковачев

 

Дали е стигнал слънцето Икар?

Разправят, че натам се бил запътил.

Крилете на човек са божи дар.

Предопределят времето и пътя.

 

Все по-високо над света летял                                                   

в страстта си всички тайни да разкрие.

Дали се провалил... Дали успял...

Небе не се поднася на тепсия.

 

Днес никой не говори за това,

а всички му завиждат на крилата.

И предявават всякакви права,

наследствени дори, върху мечтата.                                 

 

Отлично знаят края на Икар,

но търсят се криле и се купуват.                                       

Криле под наем... Всичко е пазар.                            

Икар... е като приказка за луди.

 

И в тоя безподобен наш живот

като че ли напук полита някой.

Доказва, че човек е същество,        

родено неподвластно на земята.                                       

 

А побесняло слънцето пече                                      .

и восъкът омеква, ври, топи се.                             

Икар лети. Аз още вярвам, че

ще изкрещи със всичка сила: - Жив съм!

 

 

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Невероятно искрено и мъдро! Красиви думи,нарисували мечти, които някога и аз съм имала....Щастлив е този, устремен към висините!Ще трябва да разперим своите криле, защото дар са ни от Бога!И няма граница за полета на мисълта, а любовта е силата, която в нас крещи - "Жив съм!" ! Поклон!
  • Благославено да е перото ти!
    Великолепно е!
  • Постигаш изключително силно въздействие...
  • Маестро,

    Ave!

  • "И в тоя безподобен наш живот
    като че ли напук полита някой.
    Излиза, че човек е същество,
    родено неподвластно на земята.
    .......
    Икар лети. Аз още вярвам, че
    ще изкрещи със всичка сила: - Жив съм!"

    Поезия, вплетена е в крилете ти!
    А това го пиша изключително рядко.



  • ...!!!
  • "Небе не се поднася на тепсия." - само от време на време го докосваме - в стихове като твоите
  • "И в тоя безподобен наш живот
    като че ли напук полита някой."

    Харесах!
    Хареса и един ikar111
  • Страхотно пишеш!
    И летиш, Икаре...
  • Напомни ми един мой стар, несръчен стих, който се осмелявам да сложа като коментар:
    Да, знам, пак тръгнал би Колумб,
    отрекъл програми и схеми.
    Добре е, че се раждат луди
    и в мойто електронно време!
    Поздрави, Поете!
  • благодаря!
Предложения
: ??:??