... Или по-добре не се завръщай!
Напролет ти отлиташ, странна птицо!
Напук на всички правила!
Говориш малко, малко питаш...
Летуваш нейде по света.
А зимата долиташ с пълни шепи -
събрал си лед и малко сняг.
Дарил ти ги е някой 'щедър',
а ти завиваш мене с тях...
И чакаш да се стопля. Господи!
От юга идвам! Там, където
е вечно лято.
Тук замръзнаха ми костите!
Почти ми ампутираха сърцето...
Но пак настъпва време за сбогуване.
Попътен вятър! Излети!
И ако можеш, от това летуване,
донеси ми слънчеви лъчи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
