9.01.2006 г., 12:08

илюзии

1.2K 0 1
Мълчи, мълчи несретнице!
Защо се наричаш тъй гордо съдба?
Какво направи с мене проклетнице?
Как живота ми пръсна така?

Не иска при мене да идваш, недей!
Това е моята кочина, моят позор,
това е моята радост и ключ към живота,
това е моята болка и моят затвор.

Това е моето аз с високи стени,
не влиза никой с нечисто сърце!
Не ще го превърнеш ти в руини,
защото ще срутя пред теб самото небе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариа Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...