Илюзии от пяна (ATodorov feat Temida)
Temida & ATodorov
Метеори станаха мечтите,
замръзнаха над ледената шир.
И в двореца стъклен под звездите
вятърът почиваше във мир.
Студ на ледени мечти и длани,
акустирал бе в едно сърце,
Тихи блянове - за миг без рани -
се родиха във едно море.
Някъде насред тъмата на нощта
от водата буйна се роди -
русалката от залезна тъга -
и тишината със стрела разби.
И само излязло във студа навън,
момче с очи на млад поет,
зърна смайно - тъй сякаш в сън -
на брега един чудат силует.
Силуетът бе на лебед, но умиращ.
Песента остана неизпята.
Като силата на ден замиращ,
русалката посрещаше съдбата.
И се върна той за нея - да я види -
да зърне пак момичето едно,
но тя бе пяна във вълните сини -
не бе оставила дори писмо.
Така умират те - тъгите.
Илюзорно сливат се с мечта.
Но накрая с лед покрити са очите.
В истина намират си смъртта.
Но не можа той да зарови
мисълта за нея - не можа да спи -
и задърпан от морските окови,
се хвърли в ледените дълбини.
Нея да обичаш не е лесно.
Тя връхлита - вятър, ураган.
Гибел под небе беззвездно -
пътят бе единствено натам.
И криле на птици замечтани -
сърцата на русалка и момче -
плеснаха в небе без рани,
съдбовно сляло ги в едно море...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Преследваща северния вятър Всички права запазени
