TeMiDa (Преследваща северния вятър)
71 1260
13.08.2009 г., 15:25 ч.

Илюзии от пяна (ATodorov feat Temida) 

  Поезия » Философска
913 0 8

Temida & ATodorov

 

Метеори станаха мечтите,
замръзнаха над ледената шир.
И в двореца стъклен под звездите
вятърът почиваше във мир.

 

Студ на ледени мечти и длани,
акустирал бе в едно сърце,
Тихи блянове - за миг без рани -
се родиха във едно море.

 

Някъде насред тъмата на нощта
от водата буйна се роди -
русалката от залезна тъга -
и тишината със стрела разби.

 


И само излязло във студа навън,
момче с очи на млад поет,
зърна смайно - тъй сякаш в сън -
на брега един чудат силует.

 

Силуетът бе на лебед, но умиращ.
Песента остана  неизпята.
Като силата на ден замиращ,
русалката посрещаше съдбата.

 

И се върна той за нея - да я види -
да зърне пак момичето едно,
но тя бе пяна във вълните сини -
не бе оставила дори писмо.

 

Така умират те - тъгите.
Илюзорно сливат се с мечта.
Но накрая с лед покрити са очите.
В истина намират си смъртта.

 


Но не можа той  да зарови
мисълта за нея - не можа да спи -
и задърпан от морските окови,
се хвърли в ледените дълбини.

 

Нея да обичаш не е лесно.
Тя връхлита - вятър, ураган.
Гибел под небе беззвездно -
пътят бе единствено натам.

 


И криле на птици замечтани -
сърцата на русалка и момче -
плеснаха в небе без рани,
съдбовно сляло ги в едно море...

© Преследваща северния вятър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??