7.08.2007 г., 22:19

Илюзия

865 0 1

Нощ и ден аз мисля за тебе,
единствено твое е моето време.
Луната, звездите - те светят за нас,
ти си до мен и щастлива съм аз.
Но стига толкова мечти,
сега съм тук сама, далеч от твоите очи.
По следи от кървави сълзи вървя,
напред към бъдещето, миналото да забравя.
Залъгвам се - ще спра да те обичам,
в невъзможната любов се вричам.
В мислите и в моето сърце,
щастието изчезва, а болката расте.
Ако можех да върна времето назад,
щях да сложа край на този ад.
Промяната в живота ми е толкова голяма,
никога не ще зарасне тази рана.
Ще помня теб, омразата в очите ти,
думите, лъжите, неспирните сълзи.
Но знам, че щастието не е за всеки по света,
понякога изчезва радостта,
и  ето, че разбрах едва сега:
една илюзия е  всъщност любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • понякога наистина е илюзия!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...