Aug 7, 2007, 10:19 PM

Илюзия

  Poetry
870 0 1

Нощ и ден аз мисля за тебе,
единствено твое е моето време.
Луната, звездите - те светят за нас,
ти си до мен и щастлива съм аз.
Но стига толкова мечти,
сега съм тук сама, далеч от твоите очи.
По следи от кървави сълзи вървя,
напред към бъдещето, миналото да забравя.
Залъгвам се - ще спра да те обичам,
в невъзможната любов се вричам.
В мислите и в моето сърце,
щастието изчезва, а болката расте.
Ако можех да върна времето назад,
щях да сложа край на този ад.
Промяната в живота ми е толкова голяма,
никога не ще зарасне тази рана.
Ще помня теб, омразата в очите ти,
думите, лъжите, неспирните сълзи.
Но знам, че щастието не е за всеки по света,
понякога изчезва радостта,
и  ето, че разбрах едва сега:
една илюзия е  всъщност любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кики All rights reserved.

Comments

Comments

  • понякога наистина е илюзия!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...