13.05.2007 г., 16:11

Илюзия

620 0 4
Преструваш се, че всичко е наред.
Живееш в мрак живота си проклет.
И вярваш сляпо в някаква илюзия.
Уж мъчиш се да гледаш все напред.
Но виждаш филм на ужаси заснет.
И стенеш във обида незаслужена.

Замисляш се дали и занапред,
в живота ти ще има само лед
или ще блесне пролет теменужена.
Дали ще оцелеем в този век.
Във който трудно е да се намери лек.
Срещу нещастието, болката, оръжието.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яница Ботева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...