13 may 2007, 16:11

Илюзия

  Poesía
621 0 4
Преструваш се, че всичко е наред.
Живееш в мрак живота си проклет.
И вярваш сляпо в някаква илюзия.
Уж мъчиш се да гледаш все напред.
Но виждаш филм на ужаси заснет.
И стенеш във обида незаслужена.

Замисляш се дали и занапред,
в живота ти ще има само лед
или ще блесне пролет теменужена.
Дали ще оцелеем в този век.
Във който трудно е да се намери лек.
Срещу нещастието, болката, оръжието.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....