Илюзия...
Илюзия
Знаеш ли колко те исках,
мислех ден и нощ за теб.
Плаках, потънала в мисли
дали всичко ще е наред...
Стигаше ми и една дума -
да знам само, че ти си добре.
Трябваше ми някой до мен -
да радва малкото ми сърце.
Знаех колко си далеч,
и че нищо няма да се получи,
но нещо трепваше винаги в мен -
искрица надежда погубваща.
Вярвах на твоите думи,
колкото и изтъркани да са те;
бях толкова крехка, наивна,
но така е - нали съм дете!
Намирах се сякаш във сън,
от който не исках да се будя,
една тъй жестока лъжа,
убиваща ме бавно илюзия.
Без теб в душата ми е празно,
лутам се в тъмното боса
и непрестанно измъчват главата ми
безброй много въпроси.
Дали, ако беше по-близо,
щеше да бъде същото...
И толкова различни отговори
ума на парчета разкъсват.
Сърцето ми, сковано от лед,
не дава и дума да изричам
и нямам сили вече да плача,
нямам сили отново да обичам.
Отказах се вече от теб,
макар да не ми беше лесно
и смело ще гледам напред -
животът не е само песен!
(това ми е първото творение, не знам доколко е сполучливо, но поне си излях мъката) :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ралица Всички права запазени
