23 янв. 2009 г., 17:09

Илюзия... 

  Поэзия » Любовная
890 0 4

            Илюзия

Знаеш ли колко те исках,

мислех ден и нощ за теб.

Плаках, потънала в мисли

дали всичко ще е наред...

 

Стигаше ми и една дума -

да знам само, че ти си добре.

Трябваше ми някой до мен -

да радва малкото ми сърце.

 

Знаех колко си далеч,

и че нищо няма да се получи,

но нещо трепваше винаги в мен -

искрица надежда погубваща.

 

Вярвах на твоите думи,

колкото и изтъркани да са те;

бях толкова крехка, наивна,

но така е - нали съм дете!

 

Намирах се сякаш във сън,

от който не исках да се будя,

една тъй жестока лъжа,

убиваща ме бавно илюзия.

 

Без теб в душата ми е празно,

лутам се в тъмното боса

и непрестанно измъчват главата ми

безброй много въпроси.

 

Дали, ако беше по-близо,

щеше да бъде същото...

И толкова различни отговори

ума на парчета разкъсват.

 

Сърцето ми, сковано от лед,

не дава и дума да изричам

и нямам сили вече да плача,

нямам сили отново да обичам.

 

Отказах се вече от теб,

макар да не ми беше лесно

и смело ще гледам напред -

животът не е само песен!

 

(това ми е първото творение, не знам доколко е сполучливо, но поне си излях мъката) :)

© Ралица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • на мен пък ми харесва!Щом това ти помага да си изкараш мъката и те успокоява,давай!Продължи напред!
  • Не,че пиша мн по-добре и не искам да звучи надменно , но е доста добро за 1-ви път!Браво!
  • Можеш и по-добре, нали?
    Опитай!
  • В девет четиристишия има цели пет рими...Не коментирам ритъм и мелодия, защото няма такива.
Предложения
: ??:??