Илюзия
486
0
0
И Л Ю З И Я
С ефирни коси разпилени
ти с маска пред мене застана.
Усмихнат към мене погледна
и в мрежата си ме хвана.
Хареса ми и ти повярвах –
какво ли пък толкоз ще стане?
Но… ти едва, едва помаха -
илюзия си остана...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Димитрова Всички права запазени
