Душата свита на кълбо,
сърцето от съмнения прелива,
рее се като платно
и от болка то се свива.
Вика, но без глас,
нечуто то остава,
има ли любов за нас,
дълбока като океана.
Има ли звезда в небето,
да ни закриля през нощта,
има ли любов в сърцето
без капчица лъжа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация