Има ли, кажи, по-нежно от небето
и по-ласкаво и свежо от морето,
нещо по-младо от зората
и по-истинско от земята?
Кат звездите тъй невероятни!
И като мечтите необятно...
Нима са любов измислена,
а не плод на Върховната мисъл
на гората приказните ù одежди
и скъпоценната ни надежда?
Има ли граница по-ясна между истината и лъжата,
освен дъното на душата?
Има ли нещо по-чисто, живо,
толкова искрено и красиво
като нашата светла надежда,
че вечно ще е небето нежно,
че на блясъка в звездите мъдър
и ний в вечността с Бог ще пребъдем!
© Диана Атанасова Всички права запазени