Болка, непоносима, в гърдите пари,
реалност са били всичките ми кошмари.
Сърцето мъртва пепел е от спомени
и плаче с черни, кървави сълзи...
Любовта от миналото опитах да възкреся,
защо ли като знаех, че всичко е лъжа?
Превърнах се в бледа сянка в черна дреха
и само мисълта за "черното" ми дава утеха.
Миналото страшно този ден ще погреба,
а през нощта на сърцето ще направя погребение.
Мислех дълго и реших това!
Има ли смисъл да обичам, щом няма значение... ...