27.10.2009 г., 17:06

Има ли те...

1.3K 1 3

Чудя се дали те има?

Чакаш ли ме някъде, не знам...

Ще те позная или ще отмина,

без да разбера, че ти си там?

 

Дали ще спра и ще те видя,

дали ще вперя поглед в теб?

Дали ще бъде бяла зима

или есенен красив сюжет?

 

Ще видя ли във теб съня си?

А онзи тъй жадуван свят,

в който съм преборила страха си,

а ти не си ми непознат?

 

Ще сбъдна ли със теб мечтите?

Ще бъдеш ли добър със мен?

Дали ще се изнижат дните?

Ще стоплиш ли дъжда студен?

 

Дали и ти си като мене?

Дали се будиш сутрин сам?

Дали сънуваш всеки спомен

и искаш да се върнеш там?

 

Мечтаеш ли за мен в съня си?

Дали ме искаш всеки ден?

Кога ще разбера къде си?

Кога ли ще заспиш до мен?

 

Чудя се дали те има?

Чакаш ли ме някъде не знам...

Ще те позная или ще отмина,

без да разбера,че ти си там...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иринка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви
  • Стихът ти ми напомня за моите емоции преди 15-тина години. Много силни, много лични и много искрени времена! Пишеш добре и мисля, че ще имаш качествено перо. Но се старай да не простираш идеята в толкова много стихове. Размива се. А и прекалено многото думи убиват красотата на емоцията! Търси оригинални решения на изказа и избягвай клишетата.
    Това са приятелски съвети, които ти решаваш дали ще приемеш.
    Поздрави!
  • Много е хубаво!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...