Oct 27, 2009, 5:06 PM

Има ли те...

  Poetry
1.3K 1 3

Чудя се дали те има?

Чакаш ли ме някъде, не знам...

Ще те позная или ще отмина,

без да разбера, че ти си там?

 

Дали ще спра и ще те видя,

дали ще вперя поглед в теб?

Дали ще бъде бяла зима

или есенен красив сюжет?

 

Ще видя ли във теб съня си?

А онзи тъй жадуван свят,

в който съм преборила страха си,

а ти не си ми непознат?

 

Ще сбъдна ли със теб мечтите?

Ще бъдеш ли добър със мен?

Дали ще се изнижат дните?

Ще стоплиш ли дъжда студен?

 

Дали и ти си като мене?

Дали се будиш сутрин сам?

Дали сънуваш всеки спомен

и искаш да се върнеш там?

 

Мечтаеш ли за мен в съня си?

Дали ме искаш всеки ден?

Кога ще разбера къде си?

Кога ли ще заспиш до мен?

 

Чудя се дали те има?

Чакаш ли ме някъде не знам...

Ще те позная или ще отмина,

без да разбера,че ти си там...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иринка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви
  • Стихът ти ми напомня за моите емоции преди 15-тина години. Много силни, много лични и много искрени времена! Пишеш добре и мисля, че ще имаш качествено перо. Но се старай да не простираш идеята в толкова много стихове. Размива се. А и прекалено многото думи убиват красотата на емоцията! Търси оригинални решения на изказа и избягвай клишетата.
    Това са приятелски съвети, които ти решаваш дали ще приемеш.
    Поздрави!
  • Много е хубаво!!!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...