Аз не искам да те обичам,
но не мога без теб нито ден,
в нищо вече не се вричам,
радостта избяга от мен.
Ти си далеч, а си тук постоянно,
няма сън, в който да не си,
любов ли е или спасение,
искрица вяра в тъжните ми дни.
Боли ме, боли ме сърцето,
дето уж не боляло, а гори,
всяка дума разплаква очите ми
и умира така, без мечти.
Няма любов, чувам отвсякъде,
няма обич, дарила живот,
има любов, викам срещу вятъра
и кънти моя трепетен зов.
© Таня Иванова Всички права запазени
Това съм го писала толкова отдавна!!!