Аз не искам да те обичам,
но не мога без теб нито ден,
в нищо вече не се вричам,
радостта избяга от мен.
Ти си далеч, а си тук постоянно,
няма сън, в който да не си,
любов ли е или спасение,
искрица вяра в тъжните ми дни.
Боли ме, боли ме сърцето,
дето уж не боляло, а гори,
всяка дума разплаква очите ми
и умира така, без мечти.
Няма любов, чувам отвсякъде,
няма обич, дарила живот,
има любов, викам срещу вятъра
и кънти моя трепетен зов.
© Таня Иванова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
