Има минути
Има минути на болка,
която разяжда душата отвътре.
Има минути на радост -
тя извежда света ни в небето.
Как редуват се всъщност не зная
но пак се изкачвам..
и слизам..
без парапет или пояс
по тази стълба широка.
Падам
и ставам,
понякога ниско политам -
колената обелих
и по дланите с кървави дири
пак пътя пред мене намерих.
Знаеш ли скъпи приятелю,
ти бе там -
като фар във нощта
със сърцето ти в ритъм пулсирах
със очите ти виждах света
но където да бях..пак не спирах,
ти бе за мене света
и аз чрез тебе живях.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Зл Павлова Всички права запазени
