Има минути

Kasch (Зл Павлова)
95 11

21 sept 2006, 18:45

Poesía

539 0 3

Има минути на болка,

която разяжда душата отвътре.

Има минути на радост -

тя извежда света ни в небето.

Как редуват се всъщност не зная

но пак се изкачвам..

и слизам..

без парапет или пояс

по тази стълба широка.

Падам

и ставам,

понякога ниско политам -

колената обелих

и по дланите с кървави дири

пак пътя пред мене намерих.

Знаеш ли скъпи приятелю,

ти бе там -

като фар във нощта

със сърцето ти в ритъм пулсирах

със очите ти виждах света

но където да бях..пак не спирах,

ти бе за мене света

и аз чрез тебе живях.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.