Има ни с теб
Денят е топъл от мисълта за теб.
Ярко е утрото, когато се смееш
и слънцето се усмихва на свой ред.
Докосвайки ме, ти радостна грееш.
Ще се редуват нощите с бели дни.
Любовта завинаги ще ни излекува,
за да не се чувстваме вече сами.
Душите ни приказен сън сънуват.
Над морски простори сияе небето,
във него две птици на воля летят.
Над житата, изкласили в полето,
най-нежните думи за обич звучат.
Има ни и в пътеката на луната,
и в свежия аромат на горския бор.
Ние сме в цветовете на дъгата
и в тихата песен на ангелски хор.
Ярко е утрото, когато се смееш
и слънцето се усмихва на свой ред.
Докосвайки ме, ти радостна грееш.
Ще се редуват нощите с бели дни.
Любовта завинаги ще ни излекува,
за да не се чувстваме вече сами.
Душите ни приказен сън сънуват.
Над морски простори сияе небето,
във него две птици на воля летят.
Над житата, изкласили в полето,
най-нежните думи за обич звучат.
Има ни и в пътеката на луната,
и в свежия аромат на горския бор.
Ние сме в цветовете на дъгата
и в тихата песен на ангелски хор.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Георгиев Всички права запазени
