Има нужда от тях по света
Снежно бели пухчета във мене,
като снежинки се завихрят.
Някакво безвремие глухо стене!
Уж е тихо, а ушите ми кънтят!
Мисли нежни и грижовни търсят път.
Към кого? Не знам.
Защо и за какво? Не питам.
Сплитове спасение заплитам.
Извезвам знаци за любов.
Повивам ранения свят
и като бебе го люлея.
Дано порасне здрав и силен!
Да бъде мъдър и добър.
Много рани има да лекува!
Много сънища още има да сънува!
Но, вярвам, че ще се събуди!
Ще бъде цветен! С цветни пеперуди!
Ще бъде чист и свеж...
Добър и нежен...
Дотогава ще го люшкам
и ще му пея моя песен!
Ох! Пухчетата ме изпълват!
Напрягат ме и ще ме пръснат!
Не им се противя!
Има много нужда от тях по света!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
