20.11.2007 г., 11:40

Има притча...

1.9K 0 45

 

                                                        Има притча на индианците чероки за двата вълка в душата ни

 

                                                

                                     Разкажи ми, мъдрецо, разкажи ми,

                                     онази мъдра притча за двата вълка,

                                     които в един ден с нас се раждат

                                     и живеят в душата ни в радост и мъка.

 

                                     Така е, човече. Знаят го мъдрите хора.

                                     В душата на всеки два вълка се борят.

                                     Доброто със злото, от самото начало

                                     до края във битката кървава спорят.

 

                                     Единият е зъл. Той е гневът, завистта,

                                     недоволството, лъжата, надменността,

                                     фалшивата гордост и егоцентризмът,

                                     самосъжалението, плачът и алчността. 

 

                                     Другият е добър. Той е мирът, радостта,

                                     скромност, благост, взаимност, доброта,

                                     надежда, спокойствие, щедрост и вяра,

                                     искренността, милосърдието и любовта.

 

                                     И кой от двата вълка побеждава, мъдрецо?

                                     Този, когото нахраниш, човече, ти със сърцето.  

 

                                                                                                   Благодаря на ДВАТА ВЪЛКА за познанието       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...