20.11.2007 г., 11:40

Има притча...

2K 0 45

 

                                                        Има притча на индианците чероки за двата вълка в душата ни

 

                                                

                                     Разкажи ми, мъдрецо, разкажи ми,

                                     онази мъдра притча за двата вълка,

                                     които в един ден с нас се раждат

                                     и живеят в душата ни в радост и мъка.

 

                                     Така е, човече. Знаят го мъдрите хора.

                                     В душата на всеки два вълка се борят.

                                     Доброто със злото, от самото начало

                                     до края във битката кървава спорят.

 

                                     Единият е зъл. Той е гневът, завистта,

                                     недоволството, лъжата, надменността,

                                     фалшивата гордост и егоцентризмът,

                                     самосъжалението, плачът и алчността. 

 

                                     Другият е добър. Той е мирът, радостта,

                                     скромност, благост, взаимност, доброта,

                                     надежда, спокойствие, щедрост и вяра,

                                     искренността, милосърдието и любовта.

 

                                     И кой от двата вълка побеждава, мъдрецо?

                                     Този, когото нахраниш, човече, ти със сърцето.  

 

                                                                                                   Благодаря на ДВАТА ВЪЛКА за познанието       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...