4.01.2015 г., 21:45

Има те

1.1K 0 11

 

 

Има те,

отвъд тъмата,

отвъд

онази 

тиха самота,

в дъха,

на лумналото

лято...

в багрите,

        на есента...

 

Има те,

в косите,

на морските

вълни...

в пясъка

засипал

древните

              стени...

... има те,

отвъд тъмата,

отвъд

онази

тиха самота -

в брега,

на слънчевия

            вятър.

В синьото

      на утринта

 

 

Посветено

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милко Кънчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...