Имах си една мечта
Имах си една мечта,
една такава... Толкоз малка!?
Единствена, родена от любов мечта.
Такава дето сърцето ти със радост
да дарява.
Имах я и пазех със тревога,
кътах я от всякакви беди!
Вечер със усмивки я повивах
и с нежни ласки и мечти.
Поливах я със мойте тревоги.
Нашепвах и за моят страх.
Безсъснни нощи преживявах.
Защото на нея аз държах.
А тя със времето се изпари!?
Започна да линее и да страда.
Засъхна, овехтя и в бурен се превърна.
Сега е превел, трън в сърцето,
който трови любовта.
Животът сам бурени си ражда...
И раят ни превръща в самота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
