3 ago 2017, 10:17

Имах си една мечта

  Poesía
452 2 5

Имах си една мечта,

една такава... Толкоз малка!?

Единствена, родена от любов мечта.

Такава дето сърцето ти със радост

да дарява.

Имах я и пазех със тревога,

кътах я от всякакви беди!

Вечер със усмивки я повивах

и с нежни ласки и мечти.

Поливах я със мойте тревоги.

Нашепвах и за моят страх.

Безсъснни нощи преживявах.

Защото на нея аз държах.

А тя със времето се изпари!?

Започна да линее и да страда.

Засъхна, овехтя и в бурен се превърна.

Сега е превел, трън в сърцето,

който трови любовта.

Животът сам бурени си ражда...

И раят ни превръща в самота.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замисли ме с коментара си Приятелю!Много точно е на място!Благодаря!До нови!
  • Мечтата се прави на плевел
    когато душата греши
    цветето в нея
    Дяволът взел е
    но тя ще го върне,
    помни!
  • Благодаря ви приятели за хубавите коментари и за това че поставихте в любими моят стих! И искам да уточня че( превел) е плевел но от телефона понякога стават печатни грешки за което моля простете!!!До нови!☺
  • Най-добрите творби се пишат в трудните моменти, когато не си добре... Говоря за себе си, но мисля, че много хора ще се съгласят с мен. В деня в който се запозная с щастието..... аз няма да пиша толкова често! Тъжно е, но е уникално и ми хареса! Поздравления, приятелю! Надявам се още дълги години да продължаваш така, а аз да ги чета все така! Само напред!
  • Ангелче, плевел ли си искал да напишеш.
    Тъжно е. Дано да живне пак и цвят да пусне.
    Поздрави. Прегръщам те.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...