3 ago 2017, 10:17

Имах си една мечта 

  Poesía
297 2 5

Имах си една мечта,

една такава... Толкоз малка!?

Единствена, родена от любов мечта.

Такава дето сърцето ти със радост

да дарява.

Имах я и пазех със тревога,

кътах я от всякакви беди!

Вечер със усмивки я повивах

и с нежни ласки и мечти.

Поливах я със мойте тревоги.

Нашепвах и за моят страх.

Безсъснни нощи преживявах.

Защото на нея аз държах.

А тя със времето се изпари!?

Започна да линее и да страда.

Засъхна, овехтя и в бурен се превърна.

Сега е превел, трън в сърцето,

който трови любовта.

Животът сам бурени си ражда...

И раят ни превръща в самота.

 

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Замисли ме с коментара си Приятелю!Много точно е на място!Благодаря!До нови!
  • Мечтата се прави на плевел
    когато душата греши
    цветето в нея
    Дяволът взел е
    но тя ще го върне,
    помни!
  • Благодаря ви приятели за хубавите коментари и за това че поставихте в любими моят стих! И искам да уточня че( превел) е плевел но от телефона понякога стават печатни грешки за което моля простете!!!До нови!☺
  • Най-добрите творби се пишат в трудните моменти, когато не си добре... Говоря за себе си, но мисля, че много хора ще се съгласят с мен. В деня в който се запозная с щастието..... аз няма да пиша толкова често! Тъжно е, но е уникално и ми хареса! Поздравления, приятелю! Надявам се още дълги години да продължаваш така, а аз да ги чета все така! Само напред!
  • Ангелче, плевел ли си искал да напишеш.
    Тъжно е. Дано да живне пак и цвят да пусне.
    Поздрави. Прегръщам те.
Propuestas
: ??:??