Имай милост, Любов, имай милост!

 Толкова съм крехка пред Твоята сила.

 Жадувам дa се разкрия,

но зова и Те гоня, и Те чакам, проклинайки,

коварен страх докато пия.

Имай милост, Любов, имай милост!

Направи от мен просяк, превърни ме в пустиня,

 или друго каквото поискаш,

но с троха засити ме и бъди бедуин...

Думи нямам. Със сърце само мога да Те опиша.

То е като усещането, че  съм жива,

че Те виждам и чувствувам... и  дишам.

Имай милост, Любов, направи ме щастлива!

Научи ме как да не се разлюлявам,

как да не паля кръвта си смутена,

 защо от погледа Ти изумявам

и съм мишена, до смърт поразена...

Често си мисля, че съм недостойна за Тебе,

че съм неправилна и непостоянна,

измъчвам се болезнено непотребна

и всеки бял косъм е разминаване.

А съм толкова крехка пред твоята сила.

Имай милост, Любов, имай милост!