Имам...
Имам по-особен мироглед,
чарът ми е скрит зад много смисли.
Казват, че душата на поет
сутрин през очите ми наднича.
Имам невъзможно разписание,
точно преди тръгване пристигам.
Имам и несбъднати желания.
И причини да не ме разбират.
Имам... себе си. И свобода,
от която ми тежат крилете.
Имам си посока и вървя,
даже през трънливите пътеки.
Имам сто усмихнати слънца,
мога даже в тъмното да светя.
Имам си звезди, небе, луна.
Търся се във всичките вселени.
Имам си вечерна тишина,
да ми ниже стихотворно думи.
И ти казвам - пукната пара
гордостта, като си сам, не струва.
Нито сушата в очи, които
скриват онова, което искаш...
Слабостта, разказана в сълзитe
е признание, че се обичаш...
Имам си безсилие и плача,
миг преди до смях да се разлистя.
Правя грешки. Следващата крачка.
... Имам път, по който се осмислям...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бистра Малинова Всички права запазени
