Имам...
Имам по-особен мироглед,
чарът ми е скрит зад много смисли.
Казват, че душата на поет
сутрин през очите ми наднича.
Имам невъзможно разписание,
точно преди тръгване пристигам.
Имам и несбъднати желания.
И причини да не ме разбират.
Имам... себе си. И свобода,
от която ми тежат крилете.
Имам си посока и вървя,
даже през трънливите пътеки.
Имам сто усмихнати слънца,
мога даже в тъмното да светя.
Имам си звезди, небе, луна.
Търся се във всичките вселени.
Имам си вечерна тишина,
да ми ниже стихотворно думи.
И ти казвам - пукната пара
гордостта, като си сам, не струва.
Нито сушата в очи, които
скриват онова, което искаш...
Слабостта, разказана в сълзитe
е признание, че се обичаш...
Имам си безсилие и плача,
миг преди до смях да се разлистя.
Правя грешки. Следващата крачка.
... Имам път, по който се осмислям...
© Бистра Малинова All rights reserved.
