Имам дом

Имам дом

Имам дом, за мен той е пристан,

И вещи имам, стари като мен.

Грижа се за моите дребни нужди,

на масата ми има често недописан стих.

Но няма вече никакво значение

какво ми даде и отне този живот.

Колко често, дори с умиление,

към мен беше непокорен и строг.

И като надежда, изпила всяка дума,

тръгва моят ден сутрин побелял,

за да ме посрещне с зората,

за да го видя като мой стар другар.