ИМАМ СИ ЕДНА МЕЧТА
... да имах къщичка в Балкана със прочка, дворче и асма,
да седнеш – с роклица басмяна, под сенчестата сундурма.
Да крее залезът на хълма – проскубан, прегорял – и риж.
Лула тютюн да си напълня, проклет от Бога да е – триж!
И Шаро кротко да те лавне, преведено: – Добре дошла!
И нощите ми да са бавни! – с теб да съм луд за три села.
Да свличам твоя бял косичник, от мен прикътал сноп коси.
С теб нямам нужда от парички, ни от двореца Сан Суси.
И ти – във роклица басмяна! – не ще замръкваш сам-сама! –
във малка къщичка в Балкана със прочка, дворче и асма.
© Валери Станков Всички права запазени