Имам си мълчания...
(По Санвали Санвали)
Имам си мълчания-вода...
Толкова са гъвкави и пивки.
Те ми дават своя свобода
със съвета да не бъда плитка.
Имам си мълчания-небе...
Толкова дълбоки и бездънни.
Те са ми поредният подем,
чакат ме оттам да се завърна.
Имам си мълчания и те
карат ме отново да говоря.
Някъде в ядрото им расте
призивът: бъдете свестни, хора!
По-добре е само да мълчиш,
вместо, просто тъй - да си бърбориш!
Станал би животът, току-виж,
най-вълшебно място за отмора.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елия Всички права запазени
