24.03.2008 г., 16:27

Имена не помня

1K 0 24

Имена не помня. Нито букви.

Та как се казваш е въпроса?

Не ще запомня. Но да питам

(от части съм си русокоса).

 

 

Очите ти са сини диаманти.

Очите зная, пълнят ми душата.

Впиват се във тялото като тиранти,

в мислите си отразили красотата.

 

 

Тежки са ръцете ми (да знаеш).

Рядко удрям. Но помни - повалям.

Иначе сърцето е голямо.

Много лесничко си го разгарям.

 

 

Не бой се. Аз ще те позная.

За името едва ли ще си спомня.

Очите и сърцето аз ти зная,

а лицето лесно се запомня. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Имена не помня. Нито букви.
    Та как се казваш е въпроса?
    Не ще запомня. Но да питам
    (от части съм си русокоса)."

    Позабравила си буквичките май - от части русокоса.
  • Напредваш, Плами. Радвам ти се. Прегръщам те с обич!
  • Много ви благодаря!
  • Плами, пишеш все по зряло!
    Браво!
    Докосваш с думи!
  • Аплодисменти, Плами!!!
    Чудесен стих!!! Растеш... радвам се за теб!!!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...