Имена не помня
Имена не помня. Нито букви.
Та как се казваш е въпроса?
Не ще запомня. Но да питам
(от части съм си русокоса).
Очите ти са сини диаманти.
Очите зная, пълнят ми душата.
Впиват се във тялото като тиранти,
в мислите си отразили красотата.
Тежки са ръцете ми (да знаеш).
Рядко удрям. Но помни - повалям.
Иначе сърцето е голямо.
Много лесничко си го разгарям.
Не бой се. Аз ще те позная.
За името едва ли ще си спомня.
Очите и сърцето аз ти зная,
а лицето лесно се запомня.
© Пламена Добрева All rights reserved.
