29.09.2006 г., 19:31

Името било ми Грях

912 0 3

Казват, че в очите ми са скрити
всички пътища на този свят.
На слънцето лъчите, на нощта звездите.
Казват - името било ми Грях.

Казват, че покривам всичко с пепел
и мостове руша като за край.
Казват, че след мен небето не е светло.
Казват, че съм отрицание на Рай.

Аз следвам пътеките на моите ръце,
а от мене бяга всяка светлина.
Казват - имам много, не едно лице
и нося само страшна тишина.

Казват, че неразгадана нося страх
и от мене блика само тъмнина.
Казват - името било ми Грях.
Аз казвам - името ми е Жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно!!!!!
  • Дори аз нямам думи!Разтърсващо женско!Не женствено!Истинско и откровено...САМАТА ГОЛА ИСТИНА!
  • "...Казват, че съм отрицание на Рай..."
    Не е вярно! Въпреки, че с лекота създавате както Рай, така Ад в сърцата на тези, които ви се любуват, както е казал Омар Хайям!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...