Името на розата
Пред мен градина прелестна намерих,
вглеждайки се просто в хорските души,
от тръни до кокиче нежно,
и рози много - някои без бодли.
Потърсих си познати цветове,
във вазата... приятелство да сложа,
отбрах красивите и нежни със любов,
а другите подминах разтревожен.
Красив букет от близки и познати,
със времето овяхващи, растящи нови,
цветя красиви и изящни,
пазени в ръката ми, набирани отново.
И розата си собствена видях,
не знаех как се казва,
цялата в роса стоеше там,
от доста други изоставена.
Роса... поакзваща сълзи реални,
за хората блестяща слепота,
очи несвикнали да виждат тайни,
скрити като цвете в нечия съдба.
Красива и променяща се там стои,
със страх, че някой ще я скъса,
радостна и тъжна, плаче и гори,
и смее се и бори се и млъква...
Ранима и блестяща, показана и скрита,
и цъфнала и свила се в нощта,
и все е там сред другите с бодлите,
името на розата... ДУША!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Зафиров Всички права запазени
