6.05.2017 г., 13:58

Имплозия на чувствата

1K 0 0

Позволих си да те виждам, без да те гледам,
и във видението създадохме взрив светлина
Събирахме мъдростта на стотици животи
и ги разтваряхме в чистотата на деца.

Позволих си да мечтая за рая по изгрев
с теб слети в едно – едно, слято с всичко,
не във плътта, а отвъд – в страстта
където Господ ме създаде, да обичам.

Накарах дори стените да спрат,
да ми се смеят нагло в час на самота,
за да стана достойна да обичам
човек на име Свобода.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тагрид Ал-Отти Всички права запазени

P.p  Не чакам, но ще съм тук, когато се върнеш 

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...