Импресии
* * *
Море
пустиня пясъчна
вълни
повярвали във кратката си вечност...
Самотен поглед
камък устремен,
замах неясен
в синя безпределност...
* * *
Близо е. Тук.
Само кратко движение...
Някога мислех,
до днес не намерих...
Бездна е, Някъде, Късно прозрение.
Близо е. Тук.
Но нямам движение...
* * *
Не падам ли преди да се издигна...?
Светкавица е всяка рана.
Сънят пространството си не достига -
живяното превръща се в измама.
Живот - жесток плебейски възел,
от който гледа ме смъртта в очите.
И търси упор моят свят пронизан
от призрачния прицел на мечтите.
* * *
Днес вятърът изглеждаше посърнал.
Посърнала погледна ме и пролетта.
И лятото дори не почнало посърна.
С хербарий жълт пристигна есента.
Танцуваше безспир дъждът в стъклата,
тих скитник в черната дъждовна нощ.
Забулена вдовица светлината
не стигна изгрева останала без мощ.
* * *
Наднича вятър иззад облачните щори,
скучаещ, към надмогващата синева.
С кокичетата минзухареното слънце спори,
ухае на пране върху простора вял.
Усещам щастието като прана -
неземно върху миглите струи.
Лекува незарасналата рана,
и с пламъче в душата ми гори.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
