16.07.2007 г., 22:10

Ин и Ян

1K 0 13

Ин и Ян са тука, на Земята! 
Те  търсят се,  все още не изгубили
надежда свята, че свойте светове
в едно ще слеят. Забленували


един за друг, Всемира преобръщат
в дирене на Общата магия,
която с нежност ще ги приласкае
под своето крило. И без носталгия


за миналите дни напред ще крачат,
защото светлото все тъй ще ги зове.
И няма тъмнина над тях да властва -
с любов преодоляват стръмни брегове.


Орисията на своята съдба открили,
сърцата им ще затуптят в едно.
Със тях до край ще бъде светлата магия -
феерия от ярки цветове. Дано!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Кръстева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано, дано, дано .......... !
  • И аз ще кажа ДАНО за всеки нуждаещ се...!
    Благодаря ви!
  • обичам те*



    ...
    дано.
  • Ин и Ян, освен всичко друго са тъмнина и светлина.Абсолютната светлина убива. Абсолютната тъмнина, също. Прегръдката между тях ражда живот. Колкото по-силна, толкова повече живот. Тази прегръдка е порив за взаимно разтваряне, но и борба за съхраняване на собствената им същност. Това е моето разбиране. Тъмнината е точно толкова важна, колкото и светлината. Стихотворението е хубаво. Впечатли ме разполагането на фраза в две съседни строфи.
  • Оптимистично и хубаво...,браво!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...