petinka67 (Петя Кръстева) petinka67 (Петя Кръстева)
10 455
Jul 16, 2007, 10:10 PM

Ин и Ян

  Poetry
1K 0 13

Ин и Ян са тука, на Земята! 
Те  търсят се,  все още не изгубили
надежда свята, че свойте светове
в едно ще слеят. Забленували


един за друг, Всемира преобръщат
в дирене на Общата магия,
която с нежност ще ги приласкае
под своето крило. И без носталгия


за миналите дни напред ще крачат,
защото светлото все тъй ще ги зове.
И няма тъмнина над тях да властва -
с любов преодоляват стръмни брегове.


Орисията на своята съдба открили,
сърцата им ще затуптят в едно.
Със тях до край ще бъде светлата магия -
феерия от ярки цветове. Дано!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    Дано, дано, дано .......... !
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    И аз ще кажа ДАНО за всеки нуждаещ се...!
    Благодаря ви!
  • pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    pin4e (Павлина ЙОСЕВА)
    обичам те*



    ...
    дано.
  • petrokam (Петър Варчев)
    petrokam (Петър Варчев)
    Ин и Ян, освен всичко друго са тъмнина и светлина.Абсолютната светлина убива. Абсолютната тъмнина, също. Прегръдката между тях ражда живот. Колкото по-силна, толкова повече живот. Тази прегръдка е порив за взаимно разтваряне, но и борба за съхраняване на собствената им същност. Това е моето разбиране. Тъмнината е точно толкова важна, колкото и светлината. Стихотворението е хубаво. Впечатли ме разполагането на фраза в две съседни строфи.
  • Човек (Анна Станоева)
    Човек (Анна Станоева)
    Оптимистично и хубаво...,браво!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0