Времето никога не е достатъчно
да кажеш на някого, че го обичаш.
Но когато разбереш
той вече ти липсва…
Липсва ти усмивката, строгия тон…
Липсва ти ласката и нежния смях.
О, Боже, колко много ми липсваш!
И как искам да ти кажа: Обичам те!
Толкова думи отнесени в пространството.
Няма кой да ги чуе.
Няма кой да каже: Прощавам…
А земята е студено жестока и не прощава...
Гледам студения камък
и слагам цветята,
които ти толкова много обичаше.
Колкото мен и всички останали....
Обичам те! Липсваш ми…
© Снежина Айдарова Всички права запазени