11.02.2011 г., 14:05

In Memoriam

996 0 4

Времето никога не е достатъчно
да кажеш на някого, че го обичаш.
Но когато разбереш
той вече ти липсва…
Липсва ти усмивката, строгия тон…
Липсва ти ласката и нежния смях.
О, Боже, колко много ми липсваш!
И как искам да ти кажа: Обичам те!
Толкова думи отнесени в пространството.
Няма кой да ги чуе.
Няма кой да каже: Прощавам…
А земята е студено жестока и не прощава...
Гледам студения камък
и слагам цветята,
които ти толкова много обичаше.
Колкото мен и всички останали....
Обичам те! Липсваш ми…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Снежина Айдарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...