В преиначена приказка за време, когато и насън ти беше с мен, в преиначените мечти за хората и залеза преиначен – студен. За грешните герои в делничната нощ, за ръцете – вплетени и за заблуди остри като нож. И в тази приказка, Вторнична нека е наречена, имах толкова мечти за теб и мен, сценарий за щастливия ни край. Ала аз не бях единствена, носеща се по вълни от ноти на мелодията, че ме обичаше... И само съжаляваш, ти само съжаляваш, че лицето на ангел не се появява сега, когато ти трябва. Преобърна се… И вторника е вече друг, а трябваше да знам, че не съм принцеса и това не е наша приказка, няма вече бляскави мечти… за нас… И сме в този малък град, маскиран в многобройни призрачни утехи, и има само празни пътища пред нас… и стари рицарски доспехи. А аз не съм принцеса, а само заблудена мечтателка. Докато те няма… И е вече късно за теб, принце, за теб и твоя бял кон да се връщате. Ти не можеш да ме спасиш, дълго бях в заблуда, наивно съм обичана от твоите очи, не знаех, че така боли… И се връщам назад, преобръщам хиляди твои усмивки. Молиш ме да ти простя, но ще намеря другаде вълшебството несбъднато, защото това е голям свят, а онова беше само малък град, преиначен в прозрачно огледало. Всичко свърши… … съжалявам. Треперя, но държа се още… глупаво момиче, и как и до днес не разбра, че не си ти негова принцеса и това вече не е приказка, а той никога няма да е твоят принц Отново...
Следващо от категорията
Следващо от автора