14.11.2008 г., 23:36

Иначе във времето...

685 0 0

В преиначена приказка за време,

когато и насън  ти беше с мен,

в преиначените мечти за хората

и залеза преиначен – студен.

За грешните герои в делничната нощ,

за ръцете – вплетени

и за заблуди остри като нож.

И в тази приказка,

Вторнична нека е наречена,

имах толкова мечти за теб и мен,

сценарий за щастливия ни край.

Ала аз не бях единствена, носеща се

по вълни от ноти

на мелодията, че ме обичаше...

И само съжаляваш, ти само съжаляваш,

че лицето на ангел не се появява

сега, когато ти трябва.

Преобърна се…

И вторника е вече друг,

а трябваше да знам,

че не съм принцеса

и това не е наша приказка,

няма вече бляскави мечти… за нас…

И сме в този малък град,

маскиран в многобройни призрачни утехи,

и има само празни пътища пред нас… и стари рицарски доспехи.

А аз не съм принцеса,

а само заблудена мечтателка.

Докато те няма…

И е вече късно за теб, принце,

за теб и твоя бял кон да се връщате.

Ти не можеш да ме спасиш,

дълго бях в заблуда,

наивно съм обичана от твоите очи,

не знаех, че така боли…

И се връщам назад,

преобръщам хиляди твои усмивки.

Молиш ме да ти простя,

но ще намеря другаде вълшебството несбъднато,

защото това е голям свят,

а онова беше само малък град,

преиначен в прозрачно огледало.

Всичко свърши…

… съжалявам.

Треперя, но

държа се още… глупаво момиче,

и как и до днес не разбра,

че не си ти негова принцеса

и това вече не е приказка,

а той никога няма да е твоят принц

Отново...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Венцислава Благоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...